
Започва ли началото на края? Какво признава Путин
Посещението на Путин в Пекин може да се окаже не толкова сигнал за неговото участие в направата на нов диктаторски свят, колкото признак за старта на началото на края.
Посещението на Путин в Пекин може да се окаже не толкова сигнал за неговото участие в направата на нов диктаторски свят, колкото признак за старта на началото на края.
Хилядите българи, излизащи по площадите заради казуса "Коцев", правят точно онова, което гражданите са длъжни да правят по своята същност - да бдят за правилното прилагане на законите.
Властта, цялата власт, завинаги - дори с цената на перманентни протести вътре в страната и проблеми на международната арена. Това е целта на тандема Пеевски-Борисов.
Защо Европа, нейният прогрес и нейните хора, минали през Просвещението, ужасяват руснаците още от времената на Гогол и Достоевски, та чак до наши дни?
Пеевски овладява провинцията, а Борисов - София и големите градове. Очевидно това е планът на двамата, като финалният удар е единият да стане президент, а другият премиер.
Омразата, както и алчността, нямат граници. Но и омразата, и алчността, ако не се натъкнат на противодействие, са способни да доведат до края на света. Съвсем буквално.
Светът на законността, благоприличието и мира още e възможен.
Брутализацията на нравите стана видима в самия край на 20 век. Днес наблюдаваме с оправдан ужас политическите последствия.
Но и никога изходът не е бил по-лесен: гласуване срещу опасността от самовластие на Делян Пеевски.
Днес той е силният в държавата. За някои Пеевски вече е на власт.
Джентълмените в парламента са малко.
Когато започнат да ядат бой на политическата арена, демократичните политици стигат до извода, че просто не са случили на народ.
Не бива да се игнорира онзи базисен руски манталитет, чийто говорител днес е Путин.
Страхът, омразата, борбата с "джендъра" и за "традиционните ценности" - това свърши.
Този въпрос стои и пред българите, много от които в момента сякаш отново искат да дойде някой бащица и да въведе ред.
Превръщането на споровете в безмилостни битки води до радикализация, а тя на свой ред - до разпадане на възможността да живеем заедно.
Симптом за краха на една диктатура е моментът, в който тя започва да си служи с украсени статистики, пропаганда за величието на диктатора и заклинания. Точно това наблюдаваме в Китай.
Онова, което виждаме в ДПС и (в по-блед вариант) в други партии в последните дни и седмици, е началото на преподредба на системата.
Не само планът на Борисов е ялов. Може би идва времето на мракобесните тирании. А може би идва времето на една нова демокрация. Това изцяло зависи от усилията на гражданството.
Но този негов модел вече се разпада пред очите ни. Борисов няма бъдеще.
С него преговори по правилата на цивилизацията са невъзможни.
Политиката е постоянен публичен разговор и ангажираност с обикновените проблеми на обикновените хора.
Десетки пъти на ден чувам как някой нямало да гласува, за да изрази своя гняв. Но изразяването на себе си чрез отказ от гласуване ще ви даде Пеевски като премиер.
И други пеят по партитурите на Кремъл, но българският президент задмина всички. Той единствен предварително оправдава евентуални руски удари по страните от НАТО.
Не се подвеждайте по дивашките, груби, просташки гласове. Махайте се, хора, от "големите" медии и от балоните във Фейсбук.
Как така по десет пъти на ден предават очевидната лъжа, че държавата е пред фалит?
В България наблюдаваме опит да бъде убит всеки разговор за политика, да не говорим за информиран избор.
Ако истина и обективни факти няма, хората не могат да направят информиран избор и започват да търсят онзи "силен човек", който да ги опази от несигурността.
Онова, което наистина искат - скришно управление и задкулисно присвояване - има способността да им го осигури единствено Путин.
В последните месеци виждаме точно това: свиване на границите на Русия и пълно безразличие, в Русия, към това.